тъжно ми е

за отишлите си близки хора, и болката, която животът полека и невидимо притъпява

за онзи човек, който най-добре разказваше истории, увличаше те сладкодумно в планински случки, интриги и подробности, които знаеш, че вече никой не може да преразкаже

за неродените деца. чакани, желани, и неслучили се чувства. нечут плач, невидяна усмивка.

за ненаписаното писмо и неполучената прошка

днес е ден, в който мисля смъртта

утре ще е ден, в който ще чувствам живота

има време и нужда за всичко