Още помня вълнението, когато изкатерих "Веждите", една от най-старите ми мечти, родена преди десетина години, и дълбоко потискана от ума ми, който скептично все добавяше - "нееее, това ти няма да можеш да го направиш"...
Още една мечта отива в кутията "Реализирани" - Синева!
Ах, какъв красив маршрут е направил Никола! За пореден път, докато катеря си го представям - как е стоял и е забивал клин, как и къде му е било лесно, къде се е затруднил и е помислил за онези, след него, които ще катерят, и си е направил труда да сложи правилния брой болтове на правилните места. Чета тура, излязъл от ръцете му и това носи настроение, радост и удовлетворение, докато се движа нагоре. Дори спокойствие и сили, защото знам, че няма ли нищо - значи не е нужно, значи ще се справя или има място къде да си поставя нещичко за психика и кураж.
А самата скала! Толкова красива, и те подканя да се движиш нагоре и нагоре, за да й се възхитиш, да я усетиш...
Хубави са онези дни, които те изпълват, с чувство на сбъдване, с чувство на споделяне, с чувство за откровение...
Отварям кутията с мечти с надпис "За реализиране" и вадя следващата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар