съботно ме връхлетяха някакакви неочаквани мисли, които записвам, само за да се върна към тях, когато отново вляза в цикъла да си гоня опашката, описвайки странни кръгове.

понякога е добре да спра да се вторачвам толкова в чувстването, и да започна да мисля малко. да се заземя и да съм повече твърда и непоклатима, отколкото крехка.
толкова е модерно да сме чувствителни, нежни, ревливи, вдъхновени или емоционални, но понякога е по-добре да изляза встрани от модата (не че някога ми се е удавало да съм в крак с нея) и да помисля. малки и последователни неща, които 'трябва', instead of искам, чувствам, въздействат ми, влияя се от и т.н.
тогава всичко може да бъде простичко и да работи. За мен, за човека до мен, за близките около мен.
когато мисля и осъзнавам живота, който не се случва другиму, а аз го движа напред, с всяка глътка въздух, и с всеки удар на сърцето, е някак по-простичко и лесно, и огромните пукащи гума камъни, пред които бия спирачки, всъщност се оказват малки парченца чакъл.
просто хвърлят голяма сянка.