щастие?

наскоро пих бира с мама, която е страшно мъдра жена, освен, че е прекрасен човек и близък приятел.
тя каза, че е щастлива. каза: "събуждам се сутрин, отварям очи и първото, което ми идва в главата е, че съм жива, имам покрив над главата си и децата ми и човекът, когото обичам са добре. какво повече да искам?!"
а дори не катери! но цени щастието, мига, и живота в пълнотата и многоцветието му.
после си говорихме с даката, и той ме пита дали съм щастлива. "да" - простичко му отговорих аз. жива съм, стоя здраво на краката си, имам него до себе си и това прави съвършения миг вечен.
без да е ясно какво ще бъде, кой ще бъде и как ще се променим ние, светът и всичко, което ни заобикаля. просто тук и сега е днес.

и това днес е хубаво.