да откриваш тревичките, малките камъчета, допирът на леда в дланта, вятъра, който гали лицето, вкуса на малините...
толкова е вдъхновяващо и даряващо с търпение и възвишеност да правиш първи крачки, да усещаш първите падания, охлузвания...
като най-близък паралел имам катеренето, но всъщност няма нищо общо, защото се учиш да живееш и да обичаш и познаваш света около себе си, през две малки очи, две малки ръчички...
вълшебно е
дано не го забравя и не свикна
Няма коментари:
Публикуване на коментар