вместо равносметка:
отива си една добра година.
година на здрави кокали и успешни операции за разнообразие.
година, в която нещата се случваха по най-добрия възможен начин.
годината, в която блудният брат се завърна.
годината, в която навърших 30, изкатерих Веждите и ръба на иглата на Двуглав.
годината на една по-различна и паметна завинаги Хърватска и едни недъждовни Алпи, пак за разнообразие и компенсация от предходните 3.
годината, в която разбрах какво наистина казва Стефан Вълдобрев с "две сърца в едно".
и най-доброто предстои! почти е готово да се случи.
поредното, но и най-новото голямо приключение за двама започва скоро.
една наистина добра година.
щастлива съм и се усмихвам докато пиша, спомняйки си различни малки и големи, значими и не толкова събития и емоции.
а най-важното си остава ненаписано и непроизносимо, него мога само да го чувствам като пеперуди в корема
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар