щастието, което расте в мен

Първата ми (и последна) за сезона голяма, респектираща и страшна Централна стена.


Време е за поредната промяна. Време е за пауза. Време е да се спра.

Не ми е драма, не ме притеснява нищо.

Чака ме нещо ново, прекрасно и неизвестно.

В мен расте продължението на нашето щастие - продължение на мен и него. Колко странно, че в момента, в който се появи на бял свят, тя вече няма да е наше "продължение".

Ще си е тя - със своята воля, лице, характер, навици, капризи.

Дано да прилича на него, да е мъдра и благородна, добра, отзивчива... И със сини очи.

Или пък ще са пъстри като моите?

Как се мултиплицира щастие?

Сигурно да имаш дете от любовта на живота си е единственият начин.