страх ме е.

би трябвало да съм отвъд, но не съм, и ме е страх.

смела съм дотолкова, че да си призная колко ме е страх.

не повече.

само се правя.

и се държа иху-аху...

имам ужасен досегашен късмет с "леките" операции. и винаги нещо се обърква.

страх ме е.

и ще боли.

ужасно ми е писнало да ме боли, по дяволите.

но пък след това всичко (би трябвало да е) ще е супер.

а после ще дойде пролет. такава - истинска.

пък пироните ще си ги запазя.

пък това ще е минало.