между задушаващото слънце над Крапец и Каварна и студените варовици на 3000 м височина седя в офиса и дишам изкуствения въздух на климатика.
едно ми е още морско такова, искам да съм гола, и косата ми да е морка и дори не си представям как ще ми тежи тази раница, къде е на Даката челнкът, дали старата палатка на Деляна ще издържи, откъде ще намерим в Австрия обувки за Данчо, какъв е подходът за тура, дали техните четвърти категории са като тия на Централна...
Бе, изобщо, голямо мислене...
А колко по-лесно е просто да тръгнеш. Най-хубавото е, че сме свели плановете до минимум.
И сме оставили място в колата за цялото щастие, дето да не забравим да го вземем с нас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар