"it's an unfair world, child. be glad you have friends"
прочетох го в поредната книга на Пратчет, докато лежах в Пирогов и се опитвах ужасно силно да не се самосъжалявам
повторих си го хиляда пъти и го препрочитах през сълзи.

баси, наревах се за една година напред за онези 6 дни.

и май е рано за констатации, обещания и хвалене, колко съм силна, и как ще се справя
освен това трудно се говори, докато стискаш зъби.

само знам, че ще мине, и че трябва време.

но ми се мълчи и ми се самотнее отвъд веселото и многото хора