истински сън

Гаджото

Се появи, и успях да го питам "Как си", и той отвърна, че е добре, но си личеше, че бърза.

И знаех, че знае всичко - за нас, за клуба, за всички, които мислят за него... Но бързаше и знаех, че няма време и ме беше страх да не задам тъп въпрос или да не кажа някое глупаво клише...


И много се вълнувах, знам, че беше истински. И гласът ми трепереше от вълнението ужасно много.

Успях да му кажа - "Нали знаеш, че много липсваш на всички"?

И той каза, че знае. Но бързаше, трябваше да изчезва, и изчезна, а аз се събудих.

И събудих Даката и му казах. Той каза да го запомня до сутринта.

Пък аз си мисля, че ще го помня винаги.

Беше адски истинско и живо, можех да го усетя.

После плаках и докато плаках съм заспала...