...

не мога да мисля за друго

само обръщам преобръщам и повтарям за хиляден път всичко в главата си

всички обвинения, всички оправдаващи обстоятелства... не че намирам много такива

но все пак

водя тези безкрайни противоречиви диалози в главата си

за стотен, или хиляден път

и няма изход, винаги стигам до задънена улица и се връщам отначало

тъжно ми е, самотно ми е, обидено и безкрайно разочаровано.

искам да ми мине, искам да забравя, искам да не се е случвало нищо

но няма как