времето, времето
все не стига, супер клише е - всеки е така, че и по-зле, и хората някак се нагаждат към графика, или нагаждат графика... към себе си
а аз не се справям
все имам чувството, че изпускам и забравям важни неща
отговорности, които съм поела
и не мога просто да се уморя от тях
или да ги прехвърля към друг
и се чувствам сама
а знам, че не съм
и се чувствам уморена
а знам, че не съм
мога повече, мога да продължа
само някой да ми каже - можеш
и да ми вдъхне с дъха си
малко сила само, малко воля, малко инат, но от онзи - позитивния
а не онзи моя, дето си го имам - рогатия...
и да не забравям - за клуба, за чиниите, за документите, за инжекциите, за делото, за курса, за тренировките, бала на систъра, маринованите вече 3,4,5 ли, колко дена бутчета в хладилника
понякога си мисля, че просто не ставам...
страхил като каза в колата - леле мацка, а колко добре кара не знае, че к'во като съм мацка като една риза не мога да изгладя - и след ютията е по-зле, отколкото преди
уф, какво съм се изкифлила и аз
малко здрав сън и повече витамини му е майката
...
лягам си
а той сигурно ще се прибере когато заспя