-

и ето, пак започва всичко
от нулата, от началото, от първата среща
и утре няма да се наспим, но пък ще видим Враца,
която ни чака цяла зима така хубава, и страшна, и притегляща
и ще е топло и уютно
и ще има емоции, въжета в багажника, каски, седалки, инвентар
леле, Дака, забравихме ли нещо? а взе ли челника?
и къде ли ми е чувала?
и много хора, нови, странни, и огънче после, и раздувки за геройства, маршрути и минали години...
и Гаджото пак ще е някъде наблизо, защото те тримата са винаги съвсем наблизо, вечер, докато се умълчаваме, или си спомняме разни истории,
които биха били весели, ако можеха те да ги разкажат...
и после палатката, където сме си само ние, и сигурно цяла нощ ще си говорим
кой как си прави осмицата, и кого къде ще водим на другия ден
а сутрин ще искам да се загубя в очите му, и да не излизаме от оранжевия ни, еднослоен дом...
леле, колко е хубаво всичко и как нямам търпение!