много се обърквам така, защото този прекрасен човек ми влиза в главата и си седи там. със сигурност без да е поканен, и без да съм го молила. и вече цяла седмица се промъква в сънищата ми, което е доста подло от негова страна, защото не до него спя и изобщо. бях и все още съм толкова сигурна, че той си е едно минало, което си е... ами отминало. обаче не - всяка нощ последните 7 дни той се намъква в главата ми и ме изпитва. какво бих направила, дали бих се подхлъзнала, дали бих предала всичко, което имам с толкова много /и не само моя/ болка.
и сигурно всичко щеше да бъде наред, ако харесвах решенията си на събуждане, а не се чувствах гузна и засрамена от собственото си подсъзнание.
еба ти жалката история
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар